Ноа тръгна бързо по тротоара, вървеше някак напрегнато. Беше нервен. Никога преди това или поне не помнеше, да се беше чувствал така. Не беше нервен, по скоро припрян. Кожата на тялото му сякъш го беше стегнала и той място не можеше да си намери.. Усещаше себе си различен и това го накара да си задава въпроси...

В един момент осъзна, че с нетърпения чакаше да се прибере и да отвори тетрадката. Стигна пред входната врата и по навик се намъкна тихо в къщи. Беше му забавно да се прибира така. Никой от домашните му не разбираше, кога излиза и кога влиза. Преди го правеше, за да се измъкне тайно и да обикаля нощем. Сега просто се забавляваше. Влизаше без да светка лампите в коридора, минаваше покрай вратата на всекидневната, която беше от фигуративно стъкло, чуваше как майка му мие чинии, тропа из кухнята, звука на радиото или телевизора, телефонния звън, стъпките на баща си, все познати шумове, но оставаше безразличен към тях. Живота в онази стая вървеше идеално и без него. Нито пък искаше някой да му се бърка в работата. Така мислеше той и отдавна си беше завоювал собствена територия.

Влезна в стаята и тръгна към леглото, спъвайки се в дънките хвърлени в средата на пода. Стигайки леглото, просто се стовари в него. Мокрите му маратонки се търколиха нанякъде. Незнайно защо се почувства натежал и уморен. Бръкна в задния джоб и извади тетрадката. Поогледа я. Беше одърпана, омазана със разни тъмни петна, изгоряла и опушена. Смърдеше ужасно..на всичко. Прелисти я, но не виждаше нищо написано, буквите се размазваха пред очите му. В един момент, някак му причерня, дишането му се учести и усети как потъва някак навътре в себе си. Подиша учестено още няколко минути. Мислите  му се блъскаха безредно, ума  му блуждаеше, напрежението се засилваше. Изпитваше вътрешна тревога, но всичко беше спотаено някъде дълбоко в него. Следеше учуден и разтревожен ставащото с него. Пак си даде сметка ,че това е ново усещане. Дали беше от дрогата? Не му беше за първи път,но това е едно, онова си е нещо друго -познато... Постепенно дишенето му се нормализира и той се отпусна. Всичко около него замря. Вкочанен  той отвори очи и се загледа в тавана. В съзнанието му, което беше единственото подвижно нещо в момента,  изведнъж изплува спомен от миналото лято, когато тримата - той,  Зак и Кристофър, скучаейки един ден, хванаха нощния влак и отидоха на море за няколко дни. Нищо не бяха планували. Имаха някакви пари. Спяха на плажа или в леглата на мацките дето натискаха през деня. Всичко си се нареждаше от само себе си...В главата му изплува само една картина - вървеше сам, беше му писнало от всичко и от всички и искаше да върви и да си "изпразни главата". Понякога я усещаше някак неподредена, мислите му щъкаха безразборно, напред - назад и се чувстваше уморен. Виждаше се как стои на брега и гледаше побеснялото море. То се изсипваше в краката му на талази. Вълна след вълна, след вълна. Едната още не се беше отдръпнала и идваше втора, трета и така, края му ставаше пенлив и дълбок отведнъж. Страшно му се виждаше всичко това, но стоеше като хипнотизиран. Дори и сега в спомена усети как потъва навътре, как водата го дърпа и той нагазва в онова синьо зелено, влиза все по навътре, оплитайки се във водораслите, които снощната буря е изхвърлила от дълбините...Влизайки навътре усети сякъш хиляди очи го гледаха, очите на удавените , удавените от векове, появяваха безшумно и го гледаха втренчено с оцъклените си очи. Безформените им лица и тела плуваха около него. Косите им бяха като мъртвите и оскубани водорасли. Около него се носеше смърт, трупана хилядолетия , а той вървеше все по-навътре протягайки ръце към същата тази смърт и дори не искаше да спре.Сякъш това беше удобния момент, който беше чакал - да изчезне, да се махне от всичко, от скуката, която превземаше живота му и се налагаше да търси все нови и нови  предизвикателства и авантюри, за да запълни празния си живот. Вълните се нахвърляха около него и го удряха в гърдите болезнено, а той стоеше безчувствен и онемял. Всичката тази смърт...очароваше го и го мамеше да се превърне в част от нея....да се носи така в мрака на водата....А тя беше сила, огромна и в момента изпитваше яростта й. В един миг се почувства жив, усети как живота в него запулсира. Излезна от унеса и се огледа...Някой бясно свиреше от брега и махаше с ръце -  бяха Зак и Кристофър, викаха го да се върне обратно...Спомена избледня и Ноа потъна в съня, който го грабна изведнъж....