... Сутринта настъпи изключително неочаквано, имайки предвид, че нито Зак, нито Кристофър или пък Ноа, помнеха какво се беше случило миналата нощ на онзи подлез, а още по-голяма мистерия бе как се бяха озовали по домовете си. Изглежда за нито един от тях това не бе значителен проблем, нали се намираха в приятния уют на дома и както всяка сутрин, така и тази единственото нещо, което можеше да ги размърда от креватите, бе носещият се приятен аромат на топла закуска. И тримата бяха изключително "трудни" за своите семейства, родителите им отдавна бяха загубили контрола. Ето защо и тази сутрин бе изключително тиха и за трите фамилии.   Когато часовникът показа 13.33 часа, тримата приятели напуснаха своите домове и се запътиха към мястото, където обикновено се срещаха. По пътя Кристофър и Ноа се опитваха да си спомнят какво точно им се губеше от вечерта, а Зак упражняваше "тарикатската" си походка и раздаваше въздушни юмруци. Разбира се, както беше по традиция, всеки от тях се отби до един от попътните магазини, за да си купи "пиячка". Все едно бяха откърмени с бира и уиски. Гледката не беше никак приятна - тинейджъри, разхождащи се по улицата с ботилка долнопробен алкохол, облечени в развлечени дрехи, плюещи като 70 годишни пушачи. Хората гледаха към тях със съжаление. Както и да е, в крайна сметка Зак, Кристофър и Ноа пристигнаха поетапно на тяхното тайно местенце.  Зак се бе облегнал на стената на една сграда, дъвчеше дъвка и подсмърчаше от студа. Той бе пристигнал пръв. Втори беше Ноа. Той приближи към Зак, подритвайки празната бутилка от бира, която бе изпил по-рано. Поздравиха се и зачакаха в мълчание. Кристофър се забави. Когато най-накрая пристигна, Ноа го попита защо се беше забавил, но Зак ги прекъсна, задавайки въпроса дали си спомняха нещо от миналата вечер. След като установиха, че и тримата помнят вечерта до момента на срещата със стария клошар, Зак предложи да отидат до подлеза, за да разберат какво точно е станало. Той смяташе, че всичко това е благодарение на наркотика, който бездомникът им бе дал, и искаше още от „добрата стока”, но той нямаше представа, че не наркотик беше причината да не помнят нищо.   След дълго време ходение и обичайните паузи за дребен вандализъм, те отново се намираха пред онзи подлез. Този път не се колебаеха относно слизането долу. Когато слезнаха, видяха обгорен кръг на земята, навярно от огънят, който топлеше бездомника онази вечер, а в кръга – някаква стара тетрадка. Зак я взе, погледна я и каза: - Това, явно, не е успяло да изгори. - Прилича на днвеник. - Да го прочетем. – отвърна Ноа, виждайки несъгласие в лицата на Зак и Кристофър. Те не бяха големи почитатели на различните писания, било то списания или книги. Намираха четенето за скучно и унизително, защото не бяха много добри в него. Та ето какво пишеше в тази тетрадка:   „ За вас, изненадата, която с нетърпение очаквахте. Този дневник е бил притежание на хора, мислещи хора, страдащи хора. Едновременно проклятие и дар. Той ще ви разкрие как да го използвате, но бъдете внимателни – може да не ви хареса това, което ще се появи на страниците...”   Зак се изсмя и посегна да изхвърли тетрадката, но Ноа го спря и я взе от ръцете му. - Какво?! Да не би да очакваш да ти проговори? – подигравателно попита Зак. - Не!  - Ами тогава хвърли го! – настоятелно го подкани Кристофър.  Нещо в този дневник привличаше Ноа. Той бе „по-тихият” в групата и имаше знание. За него беше изключителна възможност да прочете този дневник, някак като приключение и ето защо той прибра тетрадката в джоба си. - Смешник. Да не си Хари Потър? – отново му се присмя Зак. - Хайде, да се махаме от тук. Не мога да я трая тая воня повече. – каза Ноа и тръгна напред. А през това време страниците на дневника вече бяха започнали да разказват света на боговете...