Дневник на жреците :: "Началото" част 1

Постинг

11.07.2012 01:18 - "Началото" част 1

Автор: fantast Категория: Забавление

Прочетен: 1588 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.07.2012 15:37

Историята, която предстои да ви разкажа, се зароди още в късната 1970-та година. Тогава бе сложено началото на това, което днес наричат "гнева на жреците". 25-ти декември 1970-та, една студена и мрачна нощ, погълнала целия град и сякаш повалила всичко живо в кома, единственият шум, който се носеше като замаян през плътния, наподобяващ плазма, въздух, идваше от невзрачен гараж с изпотрошени прозорци и излъчващ зловонна миризма на сяра, който се намираше на една пресечка от черния път, минаващ през гората. В тази мъртва нощ група тинейджъри бяха решили да се позабавляват. Нищо особено, просто поредната порочна сбирка на младежи, решили да достигнат други нива на сетивност, наливайки се с алкохол, танцувайки под ритъма на оглушителна музика, лишена от смисъл и морална дилема, отдавайки се на вулгарни сексуални актове, задоволяващи пробудената им животинска природа. Тази вечер обаче, трима приятели бяха решили да достигнат други висоти в профанното, в обезличаването на човешката същност - събуждането на звяра, както сами наричаха безнравственото, покъртително деяние, което бяха решили да извършат, но, дали за добро, не се случи. Ноа, Кристофър и Зак, "освободили" съзнанията си с голямо количество алкохол и смес от изсушени и стрити на прах гъби, която предизвикваше халюцинации, напуснаха гаража и се отправиха към града. Телата им бяха до такава степен отровени, че те не усещаха изгарящия студ на нощта. Бяха се запътили към подлеза, където живееше един луд бездомник. Той им бе обещал незабравимо преживяване ... и в действителност те никога не успяха да забравят ... Вървяха настървени и опиянени, опиянени от лудостта на новото, което предстоеше да преживеят. Алкохолът вреше във вените им, караше ги да се чувстват силни. Вървейки се блъскаха един друг и се ругаеха. Кристофър се спря, разкопча си панталона и се изпика на някаква будка за вестници. Зак недоволстваше, че се бавят и допиваше последните глътки от бирата, която носеше със себе си. Нямаше търпение да стигне подлеза и да нарита скитника, просто ей така. Щеше му се, изпитваше гняв и ярост в себе си. Ако пък обещаното не си струваше, той щеше да намери начин да се позабавлява с мръсния лъжец. Мракът се сгъстяваше около тях. Кристофър дръпна ципа на панталона и тримата забързаха натам. Минаха още две преки и стигнаха подлеза. Спряха в началото му, а той зееше като огромна черна яма, от която извираше зловоние на мърша, гнило и дим. Подлезът беше неизползваем от няколко години. Преди време, тук беше извършено убийство. Някой прерязал гърлото на едно момче и оставил трупа му там. Открили го след два дена. От тогава хората отбягваха това място, както и околностите му - запустели сгради, овоняни на мухъл и урина и градска градинка пълна със съмнителни хора, дремещи по пейките денем и нощем. Стояха и мълчаха. Тишината беше подтискаща. После до съзнанията им достигна глас, говорене и нещо като смях. Спогледаха се. Дали пък бездомникът си нямаше компания. Не бяха се уговаряли така. Заслизаха мълчешком по стълбите, които бяха хлъзгави и заринати с боклук, и стигнаха дъното му. По средата почти гореше огън и се носеше неприятна миризма на стопена гума и найлон. Бездомникът стоеше сам до него и си говореше на глас, чупеше клони от една купчина и ги хвърляше вторачено в огъня. В един миг спря , устните му замръзнаха , челюстта му се сви сякаш и той обърна празен поглед към трите момчета. Чакаше ги ...

Нагоре